Пред Карнарвън и Хауърд Картър лежала „Долината на царете”. Десетки други преди тях били копали тук и нито един не оставил за работата си точни бележки или поне планове. Купищата изкопана земя напомняли планина на лунната повърхност, а сред тях зеели входовете към откритите гробнци. Нямало друг избор освен да се копае праномерно докато се стигне до скалната основа. Хауърд Картър предложил разкопките да започнат в триъгълника,заключен между гробниците на Рамзес ІІ, Меренпта и Рамзес VІ. „С риск да ме обвинят, че проявявам многознайство с късна дата – пише Картър, - искам да заявя, че още тогава решително се надявахе да намерим гробницата на определен фараон, и този фараон беше Тутанхамон.”
Това звучи невероятно, като си предствим разровената от край до край „Долина”. И то звучи толкова по-смело, като имаме предвид, че основанията на двамата археолози да хранят такива надежди били съвсем нищожни и че по единодушното мнение на всички специалисти времето на големите открития в „Долината на царете” било вече минало. Хауърд Картър познавал находките намерени от археолога Дейвис, защото ги видял със собствените си очи. Между тях имало една фаянсова чаща, намерена под една скала, и на нея било написано имто Тутанкамон. В една шахтова гробница някъде съвсем наблизо той намерил рарбита дървена кутия. В тази кутия все още имало няколко златни пластинки, на които също личало името на Тутанкамон. Дейвис изказал прибързано предположение, че тази шахтова гробница била вечното жилище на фараона. Картър стигнал до друго заключение и то се потвърдило, когато станало ясно, че една находка на Дейвис не била изтълкувана правилно при първото проучване.
Когато Карнарвън и Хауърд Картър започнали да копаят, те отстранили за една зима по-голямата част от горните пластове в определения триъгълники стигнали до подножието на отворената грабница на Рамзес VІ. „Тук се натъкнахме на работнически колиби, построени върху големи купчини кремък, което в Долината винаги е знак за близостта на някаква гробница.”
След шест години на празни усилия, започнали да копаят на правилното масто – където се намирали колибите и кремъчниците. И този път, когато най-после направили това, което можело да направят още в началото, когато съборили колибите, още с първите удари на кирката открили входа към гробницата на Тутанкамон, най-богатата царска гробница в Египет! Картър пише: „неочакваността на това откритие като че ли ме зашемети, а следващите месеци бяха толкова наситени със събития”.
На 3 ноември 1922г. – лорд Карнарвън бил по това време в Англия – Картър започнал да събаря работническите колиби (това били останки от колиби, датиращи от XX династия ). На следващото утро открили под първата колиба каменно стъпало. На 5 ноември след обед били разчистени вече достатъчно развалини и пръст, за да няма никакво съмнение, че бил открит входът на някаква гробница.
Работата продължавала, растяло с нея и вълнението на Картър. Изпод развалините се показвали стъпало след стъпало, а когато настъпил краткотрайният египетски залез, се появила основата на дванадесетото стъпало и „тогава съзряхме горната част на затворена, замазана с мазилка и запечатана врата”. „Запечатаната врата... Значи наистина беше вярно... В такъв миг сърцето на археолога престава да бие!”
На 24 ноември след обед работниците разчистили цялото стълбище. Картър слязъл по шестнайсетте стъпала и застанал пред запечатаната врата. Сега той видял ясно печатите и името на Тутанкамон. „В цялата история на находките сигурно никой не е виждал такива чудеса, каквито сега ни откри светлината на нашата електрическа лампа.” Това казва Картър, след като първото вълнение на откривателя се уталожило. Тези думи се потвърдили на 27 ноември, когато отворили вратата и лъчът на силната електрическа лампа пробудил сияйни отблясъци върху златните носилки и златния трон и матови рефлекси върху двете големи черни статуи, албастровите вази и необикновените скринове.
Минало доста време преди Картър и Карнарвън да огледат по обстойно всички стени и да открият между стоящите на стража статуи трета запечатана врата. Когато се огледал в тази изумителна съкровищница, Картър видял в отделните предмети не само тяхната материална стайност. Какъв източник на сведения за науката били тези неща! Тук били струпани безброй египетски предмети за всекидневни и културни нужди. До момента на това откритие всички, които можели да влязът в предверието, били като в захлас; при такава гледка разумът отказвал да работи нормално.
